Le tradizioni bulgare sono radicate nel passato lontano e sono strettamente intrecciate con la storia e il cristianesimo. Camminare sul fuoco è una consuetudine molto antica bulgara che è praticata in diversi villaggi della montagna Strandja. Rituale nella sua forma autentica viene effettuata il giorno dei Santi Costantino ed Elena - 21 maggio e 3 giugno (vecchio stile). I partecipanti si preparano per la danza, seduti tutto il giorno nella chiesa, pregando le icone di San Costantino ed Elena poi con la musica delle cornamuse e dei tamburi, eseguonno particolari danze sulla brace ardente, poi spesso cadono in trance. Quando si danza si devono tenere con entrambe le mani l'icona di San Costantino ed Elena. È interessante notare che nessuno si e mai fatto male o bruciato i piedi.
I Kukeri (mummers) sono un'altra tradizione locale che ha similitudini nel folklore di altre parti del mondo. I giochi dei Kukeri sono rituali speciali che si svolgono durante il Capodanno e il Carnevale, vengono eseguiti solo da uomini che idossano maschere e costumi tradizionali che vengono realizzati da ogni partecipante. Con le loro mimiche e la loro danza rituale esorcizzano gli spiriti maligni e demoni cosicche all'inizio di ogni anno possano continuare purificati e carichi di energia positiva.
Laduvane(Ladoux) è un altra tradizione in costume interessante che si svolge a Capodanno, San Giorgio, Eniovden e Lazaritza. Le ragazze non sposate chiedono a Lada (la dea dell'amore e del matrimonio), di predire il loro futuro sposo.
Lazaruvane è un rituale, che annuncia l'arrivo della primavera. Lazarov den si festeggia otto giorni prima di Pasqua. La data della celebrazione varia, ma deve cadere sempre il Sabato prima della Domenica delle Palme. A Lazarov den si raccolgono rami di salice con cui si decorano le porte delle case il giorno successivo. Le ragazze dei paesi raccolgono fiori per formare una coronna da mettere in testa in occasione della Domenica delle Palme. Le ragazze si incontrano Sabato a casa di una di loro e si vestono con gli abiti della festa, decorate con fiori e rami. Poi girano per il paese di casa in casa cantando canzoni e augurano buona salute e un buon raccolto è usanza che vengano contracambiate co dei piccoli doni.
Forse il simbolo più significativo della Bulgaria è quello di regalare all'inizio di marzo "Martenitsi" per augurare salute e fortuna per tutto l'anno. Per i bulgari, è un simbolo di un buon inizo, la salute e buon raccolto.
Le feste comunque più importanti per i bulgari rimangono il Natale e la Pasqua - in questi ricorrenze tutta la famiglia si riunisce, diverse generazioni festeggino insieme, uniti in un senso di appartenenza ad una famiglia. In perticolare si onorano sono Sirni zagovezni, Mesni zagovezni, Bogorodichni zagovezni, Zadushnizi e Posti.
Comunque per apprezzare fino in fondo le tradizioni, gli usi e i costumi i turisti potranno conoscerli solamente visitando anche le più piccole regioni della Bulgaria.
_________________
Българските обичаи се коренят в далечното минало и са здраво преплетени с историята и християнската религия. Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена - 21 май или на 3 юни (по стар стил). Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си.
Кукерите са друга местна традиция, която има своите аналози и в други общества по света. Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми. С кукерите и ритуалния им танц хората гонят злите сили и демони в началото на всяка година, за да продължат напред пречистени и заредени с положителна енергия.
Ладуването е друг интересен обичай, който се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарица. На него момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той.
Лазаруването е ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. Датата на празника варира, но винаги е в събота, ден преди празника Цветница. На този ден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци.
Може би най-същественият символ на България е обичаят да се правят и подаряват мартеници за здраве и берекет в началото на месец март. За българите това е символ на новото начало, на здравето и добрата реколта.
Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство. На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Местни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости.
Обикаляйки из страната, туристите ще се запознаят с различни местни ритуали и обичаи, много от които са характерни само за определени райони в България.
Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). За изпълнението на българска народна музика се използват типични инструменти като гъдулка, тамбура, кавал, гайда, свирка, дудук, двоянка (двойна гайда), тъпан и тарамбука. Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение. Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията на българските гласове” и фолклорният ансамбъл ”Пирин” са световноизвестни.
